За втора година в с. Джулюница на 15.08. на празника на голяма Богородица се проведе традиционното вече кулинарно шоу „Пъстра трапеза на гости на моя град”. Дали ще мога да опиша настроението на стотиците хора, които бяха дошли за събитието още три часа преди неговото откриване? Дали ще мога да опиша усмивките на децата, които щяха да танцуват и пеят може би за първи път пред публика? Или радостта по вече немладите лица на жените, подреждащи трескаво красивите си и вкусни кулинарни творения? Или радостните погледи на мъжете им, че се спазват обичаите? Всичките те не само ги спазват. Те са техните пазители и приносители.
      Основният двигател на кулинарното шоу е А.Р.И.З.-7 – Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите с председател Павлин Петров. Също Ивитал-консулт и нейният основоположник Пеньо Иванов. Разбира се и други спонсори, но погледът ми е насочен към самото шоу.
      Това беше шоу с прекрасен сценарий, в който и за секунда нямаше място за скучаещи. Всички гости бяха въвлечени в някакво действие. Малките трескаво рисуваха в шатрата за художници и измисляха своите шедьоври на тема рецептите на баба. Всичко това на фона на пътуващите с шоуто най-добри детски рисунки. В които виждам не само пъстрота. Не само асоциативно детско мислене, а нещата около масата и храната такива каквито са – маса с цялото семейство, купа с плодове, грижливо подреден рафт с подправките на баба и самата баба, която носи нещо току що извадено от пещта и е винаги с бели коси и очила, и неизменната широка усмивка. Дали защото децата могат да мислят еднакво или усещането за пълнота в семейството и нейният стожер баба са много силни? Дали защото традицията, всъщност тръгва от семейството, от рода, от огнището, от трапезата, от църковния календар, където обичаите винаги се свързват с характерна храна?
      И дали тези обичаи са различни за различните места в страната? Може би да, а може би не... В страната ни има различни райони, но има и ястия които се приготвят по един и същи начин. За това помага и подвижната кухня на „Пъстра трапеза” и събраните оригинални рецепти, които може да намерите в популярната вече книга „Рецептите на баба”. Опитали ли сте от техния боб? А яли ли сте пълна купа за състезанието „Кой ми е изял боба”? А виждали сте няколко възрастни и деца да се състезават в това ядене и някои от възрастните да са много възрастни, а други чужденци? Това видях тази година в Джулюница, както и софийската следа в рисуването(здравейте, лельо Желева!). Най-малкият художник беше на... 2 годинки.
      Останалите, които не бяха заети с ядене на боб или рисуване – пееха, танцуваха, дори помагаха на самият Пеньо Иванов и на двата отбора, състезаващи се в приготвянето на мусака от тиквички, джулюнска лютивка и селска баница.
      Видях много. Ще запомня много. Снимките няма да могат да пресъздадат цялата емоция. За което само мога да ви кажа – приятели, съжалявам че не бяхте там с мен. Но следващият път непременно ще бъдем заедно, нали?

---