Есента се усмихва,
слънце зад облак.
Лятото свърши.

Тя е пресъхнала роза
в мътен кристал,
със сърце голямо,

Любовта срещна
откраднат час.
Докосване на мисълта

       Не очаквах толкова красиво лято. Три месеца море. Бях все още сама и не бързах да се обвързвам. Работех, а какво по-хубаво от това да си студент на работа през сезона на море? Една дълга и красива ваканция, преди есента, преди ску...

          Въздушният ми дом се носеше из неподвижната тъмнина. Не чувах шум от двигатели, но вътре в мен знаех, че пътувам към дома си. През стъкления купол над кабината, покриващ целия кораб, се взирах с наслада към звездите. Не ги вижд...